Главната особеност на думите на Пратеника на Аллах е тази, че те съдържат най-пълното обяснение във връзка с даден проблем. Съществуват хиляди примери в това отношение. Тук ще се спрем само на тези, които всички през различни периоди са окачествявали като лаконични слова. Но на всяка цена трябва да подчертая, че всички думи на нашия Пророк спадат към тази категория. Сега е ред да посочим и няколко примера.

1. Няколко думи, които бележат връх в оповестяването на тевхид (еднобожие)

Позовавайки се на Ибн Аббас, ат-Тирмизи предава следния хадис: "Младежо, ела да чуеш няколко наставления: защитавай правото на Аллах, за да те защитава и Той. Съобразявай се с Неговите повели, за да ти помага и Той. Когато искаш нещо, искай от Аллах. Ако се наложи да потърсиш помощ, обърни се към Аллах и знай, че дори и цялата умма да се събере, за да те облагодетелства с нещо, това ще бъде само толкова, колкото Аллах ти е писал. И ако всички хора се обединят, за да ти навредят, не могат да ти сторят и зрънце зло, освен онова, което Аллах е писал да се случи. Калемът вече е вдигнат, а писанието вече е изсъхнало."¹⁴

В тези кратки и съдържателни изречения са засегнати най-сложните и най-трудни за разбиране проблеми относно съдбата и себеотдайността на Всевишния и тази сложна тема е разяснена с обикновен стил на изразяване. Освен това тук лаконично са обяснени редица положения, свързани с активността, наред с разбирането за богослужение.

2. Човекът е като пътник

Отново ат-Тирмизи предава от Ибн Омар: "На този свят живей като сиротен. Или бъди като пътник. Смятай себе си за един от изселилите се в отвъдното [още преди да умреш]."¹⁵

Ето изказване от три изречения. Това са най-лаконичните и най-смислени думи, с които могат да се опишат праведността и издигането до Всевишния, както и спазването на равновесието между този и отвъдния свят... Дори да има по-лаконично слово от споменатото, без съмнение то пак ще принадлежи на Пророка.

И без друго човек е сиротен на този свят. Както е казал Мевляна, човек е като ней¹⁶, откъснат от своя корен. И понеже е останал далеч от истинския си покровител, той вечно стене. Това негово стенание продължава цял живот.

Човек е като пътник на този свят. Неговото пътуване започва от света на душите, преминава през майчината утроба, продължава със земния живот - период на детство, юношество и старост, - след което се отива в гроба, а оттам пътя води или към Рая, или към Ада. Но доколко човек осъзнава факта, че е пътник на този свят? Ако индивидът възприема съществуването си на света като пътуване, той ще върви по своя път, без да се спъва, залъгван от земните изкушения, които не носят никаква полза, а само затрудняват вървежа.

Ако човек не смята себе си за един от обитателите на задгробния свят или, както казвали хората преди нас, "да умреш преди да си умрял"¹⁷, ако не прилага това правило в живота си и не се ръководи от него в действията си, е невъзможно напълно да се предпази и избави от лукавството и коварството на сатаната. Да, човек трябва да обуздае страстите си и да умре в материален смисъл, за да възкреси духа и съвестта си. И без това не са ли жалки хората, смазани от плътските си желания, които обвързват всичко с материалното?

3. Правдивостта и лъжата

Бухари, Муслим и Ебу Дауд предават от Абдуллах ибн Масуд (Аллах да е доволен от него) хадиса: "Бъдете правдиви. Правдивостта води човека към добротворство, а то - към Рая. След като човек се отдаде на правдивостта и поеме по нейния път, винаги говори истината и търси истината. Така той бива записан като един от правдивите при Аллах.

Избягвайте лъжата. Лъжата води човека към греха и калта, а те - към Ада. След като човек свикне да лъже, лъже непрекъснато и бива записан като един от лъжците при Аллах."¹⁸

Правдивостта е качество на пророците, а лъжата е черта на безбожниците и лицемерите. Правдивостта е важна основа, която стои между настоящето и бъдещето, а лъжата е петно, хвърлено в лицето на времето. Не може да се посочи нито един човек, който да е живял в атмосфера на лъжи и същевременно да е бил щастлив и да е постигнал вечното щастие. Ала не е възможно да бъде срещнат нито един човек, който да е вървял по светлия път на правдивостта и да е загубил нещо в този и в отвъдния свят. Лъжата е основно качество на безбожието и най-явният признак на лицемерието. Да лъжеш означава да изтъкнеш твърдение, различно от истината, известна на Аллах. Особено днес лъжата е разложила морала, светът сякаш се е превърнал в мелница за лъжи. Лъжата е такава язва на обществото, че нито един народ не е намерил спасение - това е невъзможно - признавайки й право на "свободно движение", било в държавата или семейството, било в търговските отношения, в парламента или в армията. За разлика от това най-важният принцип в исляма и най-важната основа на вярата, фундаментът, върху който е изграден моралът на Пророка Мухаммед, най-отличителният белег на пророците и светите хора, оста, около която човек се движи по време на духовното и материалното си израстване, е правдивостта.

Тя е качество на ангелите, на хората, възвеличени от Всевишния, на гордостта на човечеството - на изключителната личност Мухаммед, а лъжата е качество на сатаната, на мерзките души и на даджалите.¹⁹

В оригиналния текст на разглеждания хадис е споменат терминът бирр, който включва в смисъла си всички благодеяния и праведни дела. Възможно е в смисъла на тази дума да се включат понятия като трезв ум, правдивост, правилна постъпка, морално поведение и праведен живот. Друга дума, която се споменава в хадиса, е фуджур. За разлика от горния термин, това понятие включва в смисъла си всички злодеяния, отрича благодеянията, съдържа заблуда, лъжа и аморални постъпки и е като зрънце от Ада.

В текста на хадиса също е употребена опозицията между глаголите каззаба и саддака. Първият глагол може да се преведе като праведност и човек, който върши праведни дела, а вторият може да се разтълкува като човек, който се е сраснал с лъжата и е станал хитър лъжец. С първия глагол се загатва, че ако човек се отдаде на праведността, отсъжда вярно, говори истината, постъпва правилно и е честен във всичките си намерения, един ден непременно ще се превърне в еталон за поведение както на земята, така и на небесата, и ще се приближи до Всевишния, а с втрия глагол се подсказва, че ако човек се е поддал на лъжата и говори единствено лъжи, без съмнение някой ден той ще се превърне в символ на лъжата.

Раят или Адът са последните спирки на тези два пътя, единият, от които е кратък, а другият - дълъг. Единият е осветен, а другият - потънал в мрак. Единият е безопасен, а другият - изпълнен с рискове. По пътя към Рая има места за отдих. Той те насърчава да вървиш по него и пътникът постига целта си. А ако се следва пътят, който води към Ада, той, освен че е изпълнен с трудности и крие заплахи, накрая низвергва в пропастта на вечната скръб и загуба.

Споменах горния хадис, когато разказвах за верността на нашия Пророк. Но тук искам да наблегна на това, как той е успял с толкова кратки и същевременно съдържателни изречения да разкрие какви са резултатите от правдивостта и в земния, и в отвъдния живот, и до какви поражения и загуби води лъжата, както в личностен, така и в социален план. Да, достатъчно е човек да изследва само този хадис, за да разбере със сигурност, че да се излагат така лаконично и въздействащо комплексни и обемисти теми, е способност, която притежава единствено Пратеника на Аллах. Невъзможно е някой друг да изложи тези теми по такъв начин.

4. Човек е заедно с онзи, когото обича

Позовавайки се на Абдуллах ибн Масуд, Бухари и Муслим предават следния хадис: "Човек е заедно с онзи, когото обича."²⁰

Ако този хадис се подложи на тълкуване и задълбочен анализ, би могло да се напише цяла книга. Той е като чаша вода от райския извор кевсер или като жива вода за сломените и скръбни души на изостаналите по пътя, за тези, които не успяват да следват своя пътеводител, за хората, които не могат да изпълняват задълженията си по подобаващ начин. С хадиса се обявява, че човек е близо до онзи, когото обича - било в положителен, било в отрицателен аспект. И в този, и в отвъдния свят човек е заедно с онзи, когото уважава и обича. В такъв случай, който желае да бъде близо до пророците, праведниците и мъчениците, най-напред трябва да ги заобича, за да може да бъде редом с тях в отвъдното. Или казано с други думи, хората, които ще бъдат близо до пророците, праведниците и мъчениците в отвъдния свят, са тези, които тук вървят по дирите, оставени от тях. Смисълът на хадиса важи и за онези, които олицетворяват злото. Ето, хадисът се състои само от едно изречение, а съдържа в смисъла си много и различни положения, изразени в една лаконична фраза. Подобно слово може да се отрони единствено от устата на човек, чийто висш разум се подхранва от откровението и вдъхновението.

Нуайм понякога употребявал алкохол и Пратеника на Аллах прилагал законите на шериата спрямо него. Нуайм вършел грях, но след като един от сподвижниците го порицал за поведението му, Пратеника на Аллах изразил своето недоволство и казал: "Не подпомагайте сатаната, негодувайки срещу ближния си. Заклевам се в името на Аллах, че той [Нуайм] обича Аллах и Неговия Пратеник."²¹ Обичта към Аллах и Неговия Пратеник ще доведе до сближаване с тях. Дори и да върши грях, такъв човек не заслужава да бъде порицан с унизителни квалификации. Защото тук става дума за любовта към Аллах и Неговия Пратеник. Ако човек изпълнява повелите на Всевишния и се въздържи от големите грехове, тази любов е достатъчна да го доближи до Пратеника на Аллах. Защото човек е заедно с онзи, когото обича...

5. Праведност

Ахмед ибн Ханбел предава от Муаз ибн Джебел следния хадис: "Където и да се намираш, бой се от Аллах. Когато извършиш грях, незабавно след това стори и благодеяние, което ще заличи греха. Във взаимоотношенията си с хората спазвай добрия морал."²²

Не съществува друго качество, освен добрия морал, което да извиси човека. Добрият морал е етиката на Всевишния. Да притежаваш висок морал означава да се поучиш от етиката на Аллах.

В този хадис е засегната темата за праведността, за нейното запазване и за начина, по който човек може да живее със съзнание на праведник. Тълкуването на темата позволява да се напишат томове. Но тук се спряхме на този въпрос с единственото намерение да дадем пример, поради което не се задълбочихме в нейното тълкуване и поясняване.

6. Всеки народ заслужава своите управници

Едно от изказванията на нашия Пророк гласи: "Каквито сте вие, такива ще са и управниците ви."²³

Какъвто е народът, такива ще бъдат и управниците му. Народът е извор, а управниците му извират от него. Това е толкова мъдро слово, че изхождайки от това правило, може да се напишат редица книги, свързани с темата за държавното управление. В друг хадис се посочва: "Всеки един от вас е пастир и всички носите отговорност за онези, над които властвате."²⁴. От смисъла на този хадис се подразбира, че от обикновения човек до държавния глава, всеки носи отговорност. Държавният глава отговаря за цялата институция, която управлява. Но сентенцията "каквито са хората, такива ще са и управниците им" придава ново измерение на този проблем от гледна точка на гражданското право.

Първо, в хадиса се съдържа обръщение към управляваната част от народа, която е твърде значима част от обществото. Защото по какъвто и път да вървят, онези, които ви управляват са принудени да почукат на вратите ви. Сиреч вие сте хората, които ще ги оформят като личности.

В социологията също има устойчиви закони. Както във физиката, химията, астрономията съществуват дадени принципи, които се наричат "константни величини", така и в обществото са заложени норми, които ще останат трайни до края на света. Затова, ако хората дават път на наглостта и порочността и хранят в пазвата си безсъвестни личности, те ще бъдат управлявани от безскрупулни и порочни управници. Това е непреходен Божи закон.

Да, ако порочността е част от човешкия характер и тя надделява над останалите нравствени качества, и ако в този характер безскрупулността доминира, тогава Господ ще сложи начело на такива общества да управляват хора със същата нравственост.

Второ, от хадиса става също ясно, че правилата и законите са записани само на хартия. И че те нямат голямо въздействие. Дори да се изработят най-съвършените закони, важното е дали те ще се спазват. Следователно, основното в случая е моралът на хората. Ако те имат висока нравственост, ако добросъвестно изпълняват своите ангажименти и решават проблемите си, техните управници в никакъв случай няма да създават затруднения.

След като е дошъл моментът, искам да разкажа един действителен случай.

Тахир Ефенди бил народен представител в първия Меджлис²⁵. Той принадлежал към улемите²⁶ и бил добродетелна личност. Останалите народни представители държали пред хората речи по всякакъв повод, а Тахир Ефенди предпочитал да мълчи. Но привържениците му настоявали и той веднъж да се произнесе публично, завели го на митинг и го убедили да вземе думата. Тахир Ефенди не бил словоохотлив човек, говорел кратко и по същество. Той взел думата и лаконично и ясно казал:

"Народе, знайте едно - вие сте избиратели, а аз съм избраник. Мястото, където ще отида, е меджлисът. Избирателното право, което вие упражнявате, на арабски се нарича интихаб. Интихаб идва от корена на думата нухба, която означава каймак. Не забравяйте, че онова, което е отгоре, има същия състав като това отдолу. Киселото мляко е покрито със слой от самото него, прясното мляко - с млечна ципа и т. н."

Ето още един пример, който ще внесе допълнителна яснота по темата. Веднъж някой се опитал да разкаже на Хаджадж²⁷ колко справедлив е бил халифът Омар. А Хаджадж му отвърнал: "Ако вие бяхте като хората, живели по времето на Омар, несъмнено и аз щях да бъда като него."

Трето, всеки трябва да търси вината у себе си. Докато хората защитават единствено собственото си мнение и търсят вината в другите, не е възможно да има развитие в положителния смисъл на думата. Аллах не променя хората, докато те не променят себе си. ²⁸ Ако обществото започне да деградира, това непременно ще се отрази и на властниците. Така е и с човешкия характер .Става ясно, че между моралното състояние на управниците и на управляваните съществува причинно следствена връзка, поведението на едните оказва влияние върху действията и морала на другите. Кой знае още колко дълбок смисъл се крие в духа на това брилянтно слово. И какво ли още е съзирал в него авторът на това слово. Да, невъзможно е да се открие втори пример, с който така блестящо да се обяснява колко е важна структурата на едно общество и същевременно да посочва начина, по който обществото може да се изгради като единна структура. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, притежавал висш разум и всяка негова дума била като птица в небесната шир...

Да, на него му е отредено специално място сред хората, включително и по отношение на лаконизма. Не е възможно нито един поет да достигне неговото равнище. Словата му не са като знаменията на Корана, но са плод на вдъхновение. Затова, както споменахме и в началото, всички поети, писатели и литератори може да са единствено негови слуги по отношение красноречието.

Хассан ибн Сабит бил велик поет. Той спечелил специалната благословия на Пратеника на Аллах, поезията му била призната дори от Джибрил. Въпреки това поетесата Ханса открила точно осем грешки в едно четиристишие на поета. След като останала под въздействието на словото на Пророка, тази велика поетеса приела исляма и се посветила изцяло на неговите проповеди. Ханса, която със своите стихове задавила в плач света, след смъртта на братята си през Безпросветната епоха, така била омагьосана от словото на Пророка, че когато четиримата й сина паднали в битката при Кадисия и се превърнали в мъченици, тя не се възпротивила на Божията воля, а казала: "Колко съм щастлива, че съм майка на четирима мъченици. Хвала на Теб, Аллах!"²⁹

Ханса била удостоена с вдъхновение. След като в боя падали един подир друг синовете й, тя стенела, сякаш стрели се забивали в гърдите й. Но тази вдъхновена и добродетелна жена така силно се привързала към Пророка, че не проронила нито една дума, с която да изрази болката и страданието си.

7. Намеренията определят делата

Бухари, Муслим и Ебу Дауд предават от ислямския халиф Омар следния хадис: "Делата са според намеренията. Кой каквото възнамерява, това ще получи. Който се преселва, за да спечели благоволението на Аллах и Неговия Пратеник, с това той ще се е насочил към Аллах и Неговия Пратеник. А който се е преселил, надявайки се да спечели материална облага или заради жена, за която възнамерява да се ожени, неговата постъпка ще бъде записана също съобразно намерението му."³⁰

Причината да бъдат изречени тези думи е било преселението (хиджрет³¹). Затова тук основната тема е тази за преселението. Защото според преданието Пророка и на двата свята е казал този хадис във връзка със следния случай. По време на преселението всички мюсюлмани поели от Мекке към Медине. Но един от сподвижниците, чието име не се споменава, се преселил заради Ум Кайс - жената, която обичал.³² Няма съмнение, че този сподвижник бил праведна личност, но намерението и помислите му не изпреварвали постъпките му...

И той бил един от мухаджирите (преселниците), но се преселил заради Ум Кайс. Заради една жена преминал през толкова трудности, които трябвало да се изтърпят единствено в името на Аллах. Без да се споменава някакво име, този случай станал тема на хадиса на Пратеника на Аллах. Фактът, че това е частен случай, не пречи от него да се правят обобщения. Затова принципът, изтъкнат в хадиса, се възприема като универсално предписание.

Намерение

Да, не само преселението, а всички дела се намират под знака на намерението. Ако човек реши да се пресели от едно място на друго и намерението му е да спечели благоволението на Аллах и Неговия Пратеник, той ще получи това, което заслужава. Това важи и при отслужването на намаза, говеенето и даването на зекят. Както се отбелязва и в друг, вече цитиран хадис, човек, който защитава правото на Аллах, винаги ще бъде покровителстван от Него. Тази закрила може да се прояви в милосърдието, благодатта и щедростта на Всевишния. След като бъде възнаграден с тях, човек изпада във възторг и захлас и се покланя ничком в стремежа си да се доближи още повече до своя Създател. И колкото повече се доближава до Него, толкова повече поведението му се ръководи от тези мисли и чувства. Бидейки под тяхно влияние, това покровителство вечно го съпътства, - когато премине в друг, по-различен свят, сиреч в гроба, по време на задгробния живот, в Съдния ден и вървейки по моста Сират³³. Ако деянията на човека го отведат до Лива ел-хамд³⁴ там той ще срещне Пратеника на Аллах и ще спечели неповторимото му дружелюбие.

Ако някой не действа в името на Аллах и възнамерява да се пресели заради жена, въпреки всичките си усилия и старания, ще е страдал заради насладата от плътските удоволствия, и в известен смисъл ще е изтърпял напразно трудностите.

Който се отдава на плътските удоволствия и мисли единствено за тях, който нито веднъж не се вслушва в гласа на съвестта и сърцето си и води безгрижен живот, ще посвети годините си на безсмислени дела, но никога няма да постигне онова, което би постигнал човек, животът, на който е преминал в търсене на благоволение от Аллах. В друг хадис нашият Пророк казва: "Намерението на вярващия е по-благородно от постъпката му."³⁵ Защото колкото и усилия да полага човек, той не успява изцяло да осъществи намеренията си. Но Божията благодат е несметна, Всевишния възнаграждава човека не според онова, което е свършил, а според неговото намерение. Следователно, намерението на човека ще му донесе повече благодеяния, отколкото всъщност е успял да извърши. Да, и в това отношение намерението на вярващия е по-благородно от постъпката му.

Ще посоча още един свързан с темата хадис. Пратеника на Аллах казва: "Внимавайте! В човешкото тяло има един орган, който ако намери спокойствие, цялото тяло ще бъде в хармония, но ако той не работи, не ще функционира и тялото. Внимавайте, този орган е сърцето."³⁶

Ако сте искрени в своите намерения, всички семена, които ще посеете, ще поникнат. В началото може би ще бъдат не дооформени и слаби като зародиша, но с времето ще станат като кипарисите. И в отвъдния свят ще живеете под сянката им. Да, те ще се развият в зависимост от искреността на вашите намерения и ще ви бъдат върнати под формата на райски плодове.

В зависимост от намерението човешките навици могат да бъдат зачетени и като богослужение. Ако преди да легне, човек е възнамерявал да се събуди за нощна молитва, дъхът, който поема по време на съня си също ще бъде записан като част от молитвата. Ако това не бе така, как щеше да бъде спечелен Раят за толкова кратко време? Да, ако вярващият бъде възнаграден с вечен живот, това ще бъде благодат, дадена като награда за неговото намерение - вечно да служи на своя Създател, и по този начин той ще спечели Рая. От друга страна, същото важи и за безбожника. Сиреч и той ще е заслужил да остане завинаги в Ада.

Да, ние ще получим право да влезем в Рая, възнамерявайки вечно да служим на Всевишния. А безбожникът ще заслужи Ада, бидейки неблагодарен. Онова, което придава стойност и значение на деянията, и сякаш им вдъхва живот, е намерението на човека.

Освен добрите дела намерението за осъществяването им също носи благодат. Например ако човек възнамерява да стори добро дело, но не успее да го извърши, той ще бъде възнаграден за едно благодеяние. Ако извърши това дело, в зависимост от стойността му човек ще бъде възнаграден за десет, сто или за повече благодеяния. Ако нечистите намерения не бъдат осъществени, те няма да бъдат записани като грехове. Ако бъдат осъществени, ще бъдат записани само като един грях.³⁷ Разбира се, за всяко злодеяние ще бъде приложено и съответно наказание.

Преселението (хиджрет)

Тук трябва да се отбележи, че в хадиса се придава по-особено значение на преселението. Всъщност в буквалния смисъл на понятието времето на преселението е отминало. Понеже друго изказване на Пророка гласи: "След завземането на Мекке преселението приключи."38 Но в широкия смисъл на думата хиджрет (преселението) продължава и ще продължи до свършека на света. Защото хиджрет е тясно свързано с джихада. Те се появили в един и същ период и ще просъществуват докрай заедно. Пророка съобщава, че и джихадът ще продължи до завършека на света.³⁹

Да, всеки вярващ, който се е посветил на делото да проповядва на нуждаещите се души истината, откъсвайки се от майка, баща, възлюбена, другари и родина, върви по безкраен праведен път и без съмнение ще бъде възнаграден.

От друга страна, споменава се за явно възнаграждение, което ще бъде дадено на преселилите се в името на Аллах и Неговия Пратеник. Най-вероятно тук се намеква за награда, с която вярващите ще бъдат изненадани в отвъдния свят за подобно на преселението дело. Ангелите с точност записват всяка постъпка. А наградата се дава от самия Аллах.

Следователно може да се извлече следния смисъл: деянията са валидни единствено когато са подплатени с намерение. Това означава, че богослужението няма стойност, ако не е обосновано с намерение. Например, ако човек отслужи хиляда колено преклонения (рекята⁴⁰) намаз, ако гладува години наред, ако раздаде цялото си богатство, ако отиде на поклонението хадж и изпълни всички условия, които са задължителни, но не подчертае своето намерение, че ще извърши това поклонение, този човек нито ще е отслужил своя намаз, нито ще е постил, нито ще е дал зекят, нито ще е извършил поклонението хадж. Следователно, за да бъдат записани деянията като богослужение, преди да ги извърши, човек трябва да възнамерява да ги стори.

Отказване от греховете

Ако допълнително се спрем на тази тема, ще видим, че Пратеника на Аллах най-напред само с три думи е подчертал важността на общовалидния принцип за намерението в делата. После с няколко изречения се е спрял на темата за преселението, която също е обширна по своята същност. Да се поясни с такъв лаконичен и неподражаем стил на изразяване смисъла на понятието хиджрет, едно от значенията на което е отказване от греховете, да се подчертае значимостта на процеса на преселението в името на Аллах, което ще трае до свършека на света, може да бъде дело единствено на личност, от чиито уста се ронят само бисери на словото. Смятам, че ще бъде полезно, ако се спра върху още един аспект от тази тема, а именно, че най-достойният преселник е онзи, който се отдалечава от греховете и не позволява в сърцето му да се настани обич към преходни неща, освен любовта към Аллах.⁴¹ Веднъж Ибрахим ибн Едхем отправил към Всевишния следната молитва: "Господи, завладян съм от любовта Ти. Отрекох се от всичко и се обръщам към Теб. След като веднъж Те съзрях, погледът ми вече не се взира в нищо друго..."

В момент, в който сърцето му било изпълнено с тези молитви и се намирал в духовната им атмосфера, забелязал сина си при Кябе. Той също го видял. Носталгията от дългогодишната раздяла ги накарала да се затичат един към друг и да се прегърнат. Тъкмо в този миг се чул глас от неведомото: "В едно сърце няма място за любов към двама, Ибрахим."

Като чул това, Ибрахим ибн Едхем възкликнал: "Господи, вземи онова, което отслабва любовта ми към Теб." и синът му се строполил на земята.⁴²

Спечелване на Божията милост

Едно от измеренията на хиджрета е човек да се откаже от греховете, да почука на Божията врата и да чака пред нея, докато му бъде простено. Следната стихотворна молитва изразява най-добре това състояние:

Твоят грешен раб дойде при Теб, Господи,

признава прегрешенията си и те моли.

Ако му простиш, на Твоята слава това се дължи,

ако го прокудиш, има ли кой - освен Теб - да му прости.

Човек, който осъзнава, че повторното извършване на греховете, които преди е вършил, е по-мъчително от това да падне в бездната на Ада, винаги ще върви по пътя на хиджрета в истинския смисъл на думата.

Човек, който възприема границите на халала (позволеното) като минирано поле и не ги прекрачва, който не посяга и не поглежда към забраненото, който не злослови, ще бъде в процес на хиджрет до края на живота си. Няма значение дали такъв човек живее сред хората или се е усамотил някъде, свещеното преселване винаги ще бъде негов верен спътник в дълбините на душата му. Само че уединяването води и до друго измерение на хиджрета. По този начин може да се постигне Божието дружелюбие и да се почувства Божия полъх.

Ако трябва да обобщим темата, ще кажем, че в горния свещен хадис, дори и да не се доказва, то поне се загатва за следните положения:

а) намерението е душата на деянието; деяния, лишени от намерения, нямат живот;

б) намерението е свещен и тайнствен еликсир, който превръща добрината в злина и злината в добрина;

в) деянията придобиват смисъл чрез намеренията; хиджрет (преселение) без намерение, е туристическо пътуване, джихадът - бунтарство, поклонението хадж - екскурзия, намазът - физическо усилие, а говеенето - диетичен глад. Тези богослужения могат да се превърнат в криле, с които човек ще политне към Рая, единствено, ако той осъзнае значимостта на намерението;

г) вечният Рай се постига чрез намерението за вечно богослужение, а вечният Ад е резултат от намерението за вечно отрицание и вечна безбожност;

д) в зависимост от намерението си, с леки усилия човек може да спечели много ценни неща;

е) онези, които използват правилно този кредит - намерението, - имат право да пожелаят световете;

ж) въпреки че земните блага и жените са създадени като благодат, злоупотребата с тях или използването им извън рамките на позволеното, може да ги превърне в отказ от благоволението на Аллах и Неговия Пратеник. По този начин вместо да бъде облагодетелстван, човек ще бъде от губещите...

Съществуват още много подобни въпроси, които са твърде дълги и си заслужава да бъдат разгледани в отделни книги, но за Господаря на словото, който е способен да опише слънцето чрез лъча и океана чрез капката, са били достатъчни само няколко изречения, за да поясни лаконично обширните въпроси.

8. Езикът и ръцете

В хадис, цитиран от Бухари, нашият Пророк казва: "Истинският мюсюлманин е този, който внушава доверие и сигурност на останалите мюсюлмани и не им вреди нито с език, нито с ръце. Истинският мухаджир (преселник) е този, който се въздържа от забраните на Всевишния и стои далеч от тях."⁴³

Идеалният вярващ

Нека накратко да анализираме този хадис.

В оригиналния текст на арабски в началото на думата ел-муслиму стои определителният член - ал. Освен това пред думата ел-муслимуна стои същият определителен член. С него се загатва за универсалността на предписанието. Истинският вярващ е този, който действително се е потопил в атмосферата на мира, спокойствието и доверието и който не злотворства и злослови за останалите мюсюлмани. Тук се описва идеалният и истинският вярващ, а не онзи, който се представя за такъв, или твърди, че е такъв, или в паспорта му е записано, че изповядва исляма. Понеже тълкуваме по смисъл, от определителния член разбираме именно това. Тоест явното описание на образа на идеалния вярващ е направено с цел да се следва този път към съвършенството. След като стане дума за вярващ човек, това извиква в съзнанието образа на най-идеалния вярващ и описаният в хадиса образ на вярващия е именно този.

Обикновено е невъзможно човек да схване нюансите на езика. Защото това може да стане единствено чрез изучаване на граматичните правила на езика в училище, университет или при някой учен. Но Пратеника на Аллах не е изучавал тези правила. Следователно думите му не са плод само на собственото му съзнание. Той е изричал това, което му внушавал Предвечния Учител. Затова в думите на Пратеника на Аллах е вложен най-дълбокият смисъл, който може да се изрази с думи, но в тях не може да бъде открита нито една езикова грешка.

Нека отново да се върнем на хадиса. Истинският мюсюлманин е човек на доверието и сигурността. До такава степен, че всички мюсюлмани могат да му се доверят, без да изпитват притеснение и безпокойство, защото ще знаят, че той никому не вреди. Ако се наложи да поверят семействата си в нечии ръце, без колебание ще ги поверят на него. Защото нито с език, нито с ръка той ще посегне на някого. След като някой е бил в общност заедно с такъв човек, той ще бъде сигурен, че има здрав гръб, след като се отдели от нея. Понеже ще знае, че човекът, който стои зад него, нито ще го оклевети, нито ще слуша клеветите на останалите. Такъв човек защитава чуждото достойнство и чест така, както защитава собственото си достойнство. Той ще се лиши от храна, вода и уют само и само за да живеят добре другите, както и да се откаже от блажените си чувства заради останалите. Ние извличаме целия този смисъл от определителния член ал.

Покорството на мюсюлманина

Тези две понятия съвпадат. Думата мюсюлманин и глаголът отдавам се на арабски идват от корена слм и съществува известно съответствие помежду им. Но и двете понятия имат различен смисъл. Това сходство и различие ни напомня, че мюсюлманинът е човек, който през целия си живот следва линията на покорството, спокойствието и исляма. Той е обладан от Божествения магнетизъм и всичките му действия са повлияни от силата на този притегателен център.

Той поздравява хората, без значение дали ги познава или не. По този начин в сърцата се настанява обич към него.⁴⁴

Той приключва намаза със селям, с думите "Мир вам!". Хората, джиновете, ангелите и всички разумни същества приемат неговия селям. Той поздравява и съществата, които не вижда. Никой друг освен вярващите не е разпространил толкова широко поздрава.

За да се влезе в исляма, трябва да бъдат приети условията, поставени от религията, които са намаз, говеене, зекят, хадж и изричане на засвидетелстващите думи. По този начин човек се подчинява на повелята на Аллах, която гласи: "О, вярващи, встъпете всички в покорството." (Коран, 2: 208)⁴⁵ и поема курс към океана на покорството и спокойствието. Поведението и постъпките на онзи, който се потопи в този океан, винаги ще бъде съобразено с покорството пред Всевишния и с принципите на исляма. И никой не може да види отклонение в поведението и постъпките на човек, който се е издигнал до това положение.

Защо езикът и ръцете?

Както във всяко едно изказване на нашия Пратеник, така и в гореспоменатия хадис, всяка дума е внимателно подбрана. И тук се говори за езика и ръцете. Споменаването само на тези два органа, разбира се, има своето значение. Човек може да навреди по два начина на другите. Това е възможно, или заставайки лице в лице с някого, или говорейки зад гърба му. Вредата чрез пряко стълкновение може да се нанесе с ръце, а косвената вреда е възможна, когато се говори зад гърба на някого. Човек или лично нанася вреда на някого, погазвайки правата му, или говори зад гърба му, като го унижава и накърнява достойнството му, което също е потъпкване на правата на личността. И двата начина на поведение са аморални и един мюсюлманин никога не би извършил подобни деяния. Защото той се отнася с човечност както към хората, които стоят срещу него, така и към тези, които се намират далеч от него.

Освен това Пратеника на Аллах споменава езика преди ръцете. Защото съществува вероятност при евентуално посягане с ръка на някого той също да реагира. Но клеветничеството и набеждаването в повечето случаи остават без ответна реакция. Следователно подобна постъпка може да доведе до конфронтация както между отделни личности и между различните слоеве на обществото, така и между отделните народи. Компенсацията на моралните загуби е по-трудна, отколкото възстановяването на пряко нанесените щети. Затова нашият Пророк извежда на преден план езика. От друга страна, в хадиса се загатва и за това, колко е стойностен и ценен един мюсюлманин при Аллах. Мюсюлманинът е на такава почит при Всевишния, че се налага другите мюсюлмани да контролират езика и поведението си спрямо него.

Важна част от етичните принципи на исляма, който е низпослан, за да донесе спокойствие и сигурност на земята, са мюсюлманинът да се въздържа от онова, което му нанася морални и материални щети, а друга важна особеност е, че дори и в незначителна степен не трябва да се погазват правата на другите. Освен че не потъпква правата на другите, мюсюлманинът трябва да олицетворява сигурността и доверието във всички сфери на живота. Да, той е мюсюлманин дотолкова, доколкото съхранява в сърцето си сигурността като чувство и доколкото сърцето му бие с ритмите на сигурността. Където и да се намира, истинският мюсюлманин излъчва единствено импулси на сигурност. Когато се отбива при мюсюлманите, той ги поздравява и им вдъхва сигурност. А когато се разделя с тях, им пожелава спокойствие и така си тръгва. Той украсява отново със селям молитвите, които чете по време на намаза и когато се разделя със своя Създател пак поздравява вярващите със селям. Извън всякакво съмнение е, че човек, който през цялото си съществуване следва линията на мира и спокойствието, ще тръгне по път, който е в противоречие със сигурността, доверието, здравето, с духовното и материалното благоденствие и със сигурността на земята и в отвъдното.

След този бегъл поглед върху хадиса ще се спрем и на други важни моменти, застъпени в него:

а) истинският мюсюлманин олицетворява сигурността и опазва мира по цялата земя;

б) мюсюлманинът навсякъде олицетворява това възвишено чувство, което съхранява в дълбините на душата си;

в) той е човек, който поражда в съзнанието на хората не асоциации за насилие и тормоз, а за сигурност и спокойствие;

г) за него не съществува разлика между насилието, тормоза, кощунството, издевателството и гаврата, причинени с ръце, и клеветата и набеждаването, изречени с език, даже в някои случаи второто се смята за по-голямо престъпление от първото;

д) дори и да извърши някой от тези грехове мюсюлманинът си остава мюсюлманин и не се отлъчва от вярата, сиреч не застава между безбожността и вярата;

е) както в останалите случаи, така и по отношение на вярата и исляма, човек трябва да полага максимални усилия, за да стане съвършен, т.е. не да бъде обикновен вярващ, а да се стреми към съвършенство във вярата и всички тези положения са пояснени с чудно красноречие в няколко изречения.

9. Отказването от безсмислените постъпки е част от ислямската етика

По-горе накратко се спряхме върху някои аспекти на хадиса, в който се споменава за мухаджира (преселника). Смятаме да се задоволим с казаното дотук по този въпрос и да преминем към друга тема, засегната от нашият Пророк. Предводителят и в двата свята казва: "Ако мюсюлманинът се отказва от безсмислените постъпки, това се дължи на красивия ислямски морал."⁴⁶

Разбира се, че е невъзможно преводът да предаде дълбокия смисъл на думите на нашия Пророк и широтата на горното кратко изречение.

В хадиса се загатва за тайната на благодатта и съвършенството, които мюсюлманинът може да постигне чрез исляма. Сиреч, мюсюлманин, който на практика и видимо е постигнал стабилност, сериозност и безпогрешност, а с оглед на своя вътрешен свят отразява тайнствената благодат, на всяка цена трябва да се откаже от безсмислените постъпки. Мюсюлманинът е способен на това и може да го направи.

Вътрешната сериозност се отразява и на поведението

Богослуженията на хора с несериозно и непристойно поведение също са лишени от сериозност. Такъв човек може да изглежда сериозен, когато отслужва намаз, но ако в сърцето и съвестта си не е постигнал сериозността, той е като светулка, изпълнена с блян да блести като звездите. Невъзможно е обаче такъв човек дълго време да се показва като сериозна личност. Характерите не могат да се пазят в тайна. Рано или късно всеки човек постъпва съобразно характера си, освен ако сериозността не е станала негова устойчива характерна черта. Това равнище може да бъде достигнато чрез постоянство и строг самоконтрол. Ако те са налице, човек "става" такъв, какъвто е, а не се "показва" такъв, какъвто всъщност не е. Една лястовица не може дълго да се перчи като паун. Сиреч човек е дете на своето съзнание и подсъзнание. Не е възможно да избяга от тях.

Можем да обобщим темата по следния начин: човек вътрешно трябва де се е променил, за да бъде безупречен в действията си. Поведението винаги трябва да е продиктувано от вътрешния мир. Сериозността трябва да е втъкана във вътрешния свят на човека, за да се отрази тя върху поведението му.

Праведният халиф Омар е казал за един от сподвижниците, който бил предложен за халиф, следното: "Предложената личност отговаря на всички критерии за халиф и е достоен да стане такъв. Но прекалява с шегите. А халифската власт изисква абсолютна сериозност."⁴⁷

Щом халифатът, чрез който се управляват хората, изисква сериозност, не е ли задължителна тя и за Божия наместник на земята?

Нима човек, който не е осъзнал сериозността на задължението да бъде покорен раб на Аллах, може да бъде сериозен в останалите си действия?

Човешкото съзнание и сериозността

Думата мин, използвана в началото на хадиса носи определен смисъл. С нея се загатва, че за да стигне до тайната на богослужението, човек трябва да следва някакъв път. А той е отказване от непристойно поведение. Докато човек не се отрече от непристойното поведение и не стане сериозен, е невъзможно да осъзнае що е богослужение.

В хадис, свързан с Джибрил, се пояснява, че богослужението е последният от етапите на съвършенството. Джибрил дошъл при Пратеника на Аллах и най-напред го попитал какво представлява вярата, а след това попитал какво представлява ислямът. След като приел и потвърдил отговорите на Пратеника на Аллах, той го попитал "Що е богослужение?" Пратеника на Аллах отвърнал: "То означава да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш. Въпреки че човек не Го вижда, Той наблюдава човека."⁴⁸

Този етап на съвършенство може да бъде достигнат единствено чрез постигане на максимална сериозност, духовно израстване и преданост. Човек трябва да си постави за цел постигането на това съвършенство, след което да опита един по един начините, по които ще го постигне.

Господ е по-близо до човека от аортата му. Както е казал поетът, човек Го търси навред, а Той е самата душа вътре в него: "Аз Го търсех извън себе си, а Той е бил душата вътре в мен." Друг наш поет казва:

Чаках вест от неведомото извън нас, завесата падна и открих себе си аз.

Да, човек изцяло се намира в Неговите мощни ръце и всичко е резултат от проявленията на Твореца. Ако някой Го търси извън себе си, ще се мори напразно. Защото Той е по-близо до човека от самия него. И тази тайна може да бъде разгадана единствено чрез богослужението.

Перфектност във всички действия

След като човешката съвест бъде завладяна от чувство за богослужение, човек започва да се стреми към съвършенство във всичките си действия. Всевишния също желае делата да бъдат перфектни и предпочита добре свършената работа. В едно от кораничните знамения се казва: "И кажи: "Работете! Аллах вижда вашите дела, и Неговият Пратеник, и вярващите. И ще бъдете върнати при Знаещия скритото и явното, и ще ви извести какво сте вършили." (9: 105).

Сиреч всички деяния ще бъдат проверени от Аллах, от Неговия Пратеник и от съвестта на разумните вярващи. Затова всяко деяние трябва да се извършва безупречно, та човек да не изпитва срам. Това изисква делата да се вършат перфектно. За да достигне перфектност в делата, човек най-напред трябва вътрешно да осъзнае богослужението. Той ще бъде дотолкова съвършен в постъпките си, доколкото се извисява духовно и не допуска неразумност. По този начин той ще се е облагодетелствал от красотата на исляма или, с други думи, ще прилага в живота си добродетелите на религията и ще се възкачи на трона на вярата, която по своята същност е съвършено красива.

Безсмислие означава човек да се занимава с неща, които не го засягат, не са потребност за него и не ще му донесат полза нито в настоящето, нито в бъдещето. До такава степен, че онова, с което се занимава, не е от полза нито за него, нито за семейството му, нито за народа му. А който е открил красотата на исляма, значи се е отказал от безсмислените постъпки. Следователно този хадис учи хората как да постъпват. Човек винаги трябва да се занимава със стойностни и смислени неща. Онова, което върши, трябва да бъде или в негова полза - косвено или пряко, - или в полза на семейството му или на обществото. В известен смисъл това е описанието, на което трябва да отговаря сериозният човек.

След като е дошъл моментът, няма да подмина и още едно положение, което откривам в хадиса.

Що е безсмислие?

Човек, който се ангажира с излишни и безсмислени неща, няма време да отдели внимание на стойностните дела. Разбира се, че онзи, който се занимава единствено с неща, които не го засягат, няма да има време за онова, което наистина е от важно значение за него.

Човек, който все още не е открил своя път и не е начертал посоката, в която ще се движи, не е възможно да постигне нещо положително. Занимаващият се с безполезна дейност е затворен за положителните и стойностните дела. Да, ако мисълта и чувствата на човека са ангажирани единствено с безсмислени неща, как е възможно той да отдели внимание на възвишените и сериозни дела?

Ето, Пратеника на Аллах съчетава всички тези понятия в едно изречение от три-четири думи. Не бих казал, че когато обяснявам тези положения в хадиса, казвам нещо повече. Само се опитах да поясня това изречение. А до вас достигнаха някои от многото значения, съдържащи се в него. Но може би не успях да ги разясня достатъчно добре, за да намерят място в сърцата ви. Само че дори и моята неспособност, както и безпомощността на хора като мен, доказва колко възвишени са словата на Пратеника на Аллах. Защото ние не сме в състояние да осъзнаем напълно думите му. А всъщност той изричал тези слова, без да се замисля. Тези възвишени и криещи дълбок смисъл думи, които се затрудняваме да разберем, всъщност са част от обикновените му речи. С какво друго може да бъде обяснена тази висока надареност в реториката, освен с наличие на висш разум? Колко е слабо значението на думата гений, за да изрази такова възвишено качество.

10. Търпението

Бухари и Муслим предават следния хадис: "Търпението е въздържаност в първия момент на удара."⁴⁹

Посещаване на гробищата

Когато нашият Пророк видял, че мюсюлманите продължават да следват някои традиции от на Безпросветната епоха, свързани с посещаването на гробищата, им забранил да ги посещават. Но после отменил тази забрана, казвайки: "Бях ви забранил да посещавате гробищата. Отсега нататък посещавайте тези места."⁵⁰ Така той насърчил посещенията в гробищата. Защото единственото нещо, което ще избави човека от желанието за вечен живот на земята, е посещаването на това място. Пророка, който е еталон за праведно поведение, постоянно отивал в гробищата и най-малко веднъж седмично посещавал гробовете на мъчениците, паднали в битката при Ухуд. Веднъж, когато за пореден път отишъл в гробищата, Пророка видял жена, която ридаела над гроба на своето дете, разкъсвайки дрехите си и изричала неуместни думи. Пророка се доближил до нея с намерението да я поучи. Жената не познавала нашия Пророк. Казала му: "Върви си! Ти не знаеш какво ме сполетя." Пророка си тръгнал, без да каже нито дума. Присъстващите там й обяснили, че това е Пратеника на Аллах. След като чула думите им, тя се стреснала още повече. Защото, макар и неволно, проявила неуважение към Пратеника на Аллах. Жената дотичала до дома на Пророка, влязла вътре, без да почука на вратата и се извинила за постъпката си. Пратеника на Аллах й дал следното мъдро поучение: "Търпението е първоначалното въздържане, когато те сполети беда."⁵¹

С тези няколко думи Пратеника на Аллах обяснил с чудно красноречие проблем, за който може да се напишат многотомни книги.

Категории на търпението

Търпение в беда, търпение при въздържането от греховете и търпение в богослужението...

Отслужването на намаз пет пъти на ден, говеене най-малко един месец в годината, даването на задължителната милостиня зекят и изпълнението на останалите повели, свързани с богослужението, е възможно единствено чрез търпение. Тези деяния дисциплинират човека и внасят нови нюанси в живота му. Такъв житейски път преминава изцяло под знака на светостта, бива облагороден и приключва с влизане в Рая. Затова човек трябва да проявява издръжливост, търпеливо да изпълнява своите богослужения и така да озари целия си житейски път.

Думата сабр (търпение) и турското наименование на растението агава сабър оту (агава) идват от един и същ корен. Казват, че агавата е горчива като отрова. Използва се и за производство на лекарства. Да, търпението е толкова горчиво, колкото и агавата. Но тази горчивина важи само за първоначалния момент. Краят винаги е сладък.

Смяна на положението

Разбира се, че не е лесно да се проявява търпение, издръжливост, устойчивост, стабилност, непоклатимост, решимост, сила на волята, преглътването на злобата и горчивината на всекидневието и понасянето на всичко това. Само че то трябва да се извърши в първия момент на нещастието. Смяната на положението, преминаването от едно състояние в друго, винаги води до психически промени в душевността на човека и го кара да забрави събитията, които са го разстроили.

Да кажем, че ни е сполетяло някакво нещастие. В първия миг си мислим, че не сме способни да го понесем. Веднага трябва да търсим начин да преодолеем преживяното. Това е възможно или чрез смяна на положението, в което се намираме, - ако сме прави, можем да седнем, ако сме седнали, можем да легнем, - или като сменим заниманието си с нещо друго, например, като вземем абдест, отслужваме намаз, или сменяваме темата на разговора, или пък като се отдалечим от мястото, където се намираме и преминем в друга среда. В други случаи краткият сън също може да ни помогне да преодолеем шока, в който сме изпаднали. Каквато и да е промяната в състоянието, положението и местонахождението, тя отслабва въздействието на шока, в който сме изпаднали, и до известна степен облекчава болката от нещастието, която на пръв поглед изглежда непоносима.

Търпението е много важно и при изпълняването на богослуженията. В първия момент намазът може да се стори доста трудно задължение на човек, който тепърва е започнал да отслужва молитвата, но ако прояви търпение и душата му се слее с намаза, дори веднъж да изпусне молитвата, това ще му причини дълбоко страдание. Същото може да се каже и за оруча (говеенето), зекята (задължителната милостиня) и поклонението хадж.

Помислете само, някои веднъж отиват на поклонение хадж и след многото усилия и трудности правят всичко възможно, за да отидат отново. Понякога ограниченията на квотите безкрайно ги изнервя. Обикването на това богослужение до известна степен се дължи на преодоляването на първоначалните трудности, свързани с него. Подобно е положението при всички богослужения.

Човек трябва да отблъсква и греха със същото търпение. Първоначалното устояване на греха ще отблъсне искрите на покварата, които ще последват и така човек ще преодолее първоначалния шок от греха. Затова нашият Пророк е казал на Али: "Първото поглеждане към греха не е порочно деяние, ала второто е в твой ущърб."52 Сиреч, човешкото око може да се насочи към греха, но ако той мигновено си затвори очите и извърне лицето си, това няма да бъде записано като грехопадение в книгата на делата му. Дори е възможно тази постъпка да бъде записана като благодеяние, понеже е извърнал поглед от греха. Но повторното и по-следващите поглеждания се забиват като отровни стрели в сърцето и душата на човека и помътняват съзнанието му, а волята му се лишава от духовния си заряд. Защото всяко поглеждане към греха е като покана, съблазняваща човека да тръгне по пътищата, които водят към него. Следователно всяко поглеждане ще доведе до следващо. Такъв човек се е устремил към забраненото и е тръгнал по път, от който трудно може да се откаже. Затова Пратеника на Аллах поучава да се прояви търпение още при първия досег с греха и да се извърне поглед от него, за да не се изпадне в това положение.

Епиктет казва следното: "Когато порочните желания завладеят въображението ти, побързай да се освободиш от тях. После ще бъде невъзможно да се върнеш от мястото, където са те отвели." Тази мисъл на философа е изпълнена с вдъхновение. Ако бе живял след Пратеника на Аллах, можехме да предположим, че несъмнено е черпел вдъхновението си от него...

Ако човек постоянно се въздържа от забраненото, с времето това се превръща в негово основно качество и черта на характера. Защото по този начин той ще е тренирал волята си, а това ще доведе до появата на светлината на вярата в неговото сърце и тази светлина ще падне като завеса пред греховете, които са искри, хвърчащи от бездната на Ада. Постепенно въздържането от забранените неща ще се превърне в основно и придобито качество. Когато го споходи порочна мисъл, той незабавно ще потопи пръст в меда на вярата, намиращ се в сърцето му, и със здравия си разум, и благодарение на сладостта, която ще изпитва, ще се избави от всичко негативно, което го отдалечава от духовната атмосфера на вярата. Почти е немислимо човек, който е достигнал това равнище, да извърши грях по собствена воля.

До известна степен всяко нещастие има шокиращо въздействие. Когато това нещастие бъде преодоляно, бедата се превръща в милост, болката - в приятно чувство, а мъката - в радост. В такова сърце страданието е спряло и е отстъпило място на вечното щастие. Само че всичко това зависи от преодоляването на първоначалното, шоковото състояние. Пратеника на Аллах е обяснил тази обширна и сложна тема само с няколко думи: "Търпението е въздържаност в първия момент на удара."

11. Щедрата ръка

В хадис, цитиран от Бухари, Муслим и Ахмед ибн Ханбел, Пратеника на Аллах казва: "Горната ръка е по-благодетелна от долната."⁵³

В друг хадис Пратеника на Аллах обяснява, че горната ръка е даващата и щедрата, а долната - взимащата.⁵⁴ Реално погледнато, в хадиса се загатва, че щедрата ръка е възвишена, а взимащата е стои на по-ниско стъпало и от гледна точка на благодеянието и добродетелността даващата ръка е по-заслужила в сравнение с взимащата. От гледна точка на човешкото достойнство и чест първото може да бъде определено като издигнатост, а в някои случаи второто може да се характеризира като низост. Тук с превъзходен стил на изразяване блажените души се насърчават към щедрост и се поучават да се въздържат от взимане. А словоредът е безупречен и е невъзможно да се разменят местата на думите.

И понеже щедростта не трябва да е само на думи, а трябва непременно някой да се облагодетелства от нея, в хадиса се обяснява, че щедрата ръка е по-издигната, но не се казва, че "взимащата ръка е порочна". Напротив, внушава се, че тя е по-малко благодетелна и с някои изключения няма нищо осъдително в това да се взима.

При положение че всички тези значения се запазят, пак би било погрешно хадисът да се превежда като "даващата ръка превъзхожда взимащата". Защото думите, използвани в хадиса, съответстват на думите, които сме използвали при превода. В този хадис нашият Пророк е предпочел алегоричния изказ. Най-вероятно с фразите щедра ръка и взимаща ръка се загатва за нещо.

Първо, тук се споменава частното, но се визира цялото. Сиреч, има се предвид самият човек. Иначе казано, смисълът на хадиса трябва да звучи така: "щедрият човек е по-благодетелен от взимащия."

Понякога взимащият е по-благодетелен

Второ, на арабски думата ел-му'ти означава даващият, а думата ел-ахизу - взимащият. Ако Пратеника на Аллах беше използвал тези думи пред думата ел-йаду - ръка, тогава щеше да бъде по-правилно да преведем хадиса по следния начин: "Щедрата ръка е по-благодетелна от взимащата." Но Пророка не споменава за щедра или взимаща, а говори за горна и долна ръка. Оттук стигаме до извода, че не във всички случаи щедрата ръка е по-благодетелна от взимащата. Въпреки че взимащата ръка не е в изгодно положение, в някои случаи благодетелната или "горната" ръка изпада до равнището на долната, например когато взима по принуда, използва милостинята по предназначение и така става причина даващият да получи благодеяние, или когато даващият настоява да направи своя дар. Дори и привидно да е на висота, в действителност щедрият донякъде слиза на равнището на взимащия.

Съществуват хора, които са бедни, но търпеливи. Нямат изряден външен вид и всички ги одумват в обществото. Ако почукат на някоя врата, не им я отварят. По думите на Предводителя в двата свята, ако се закълнат за нещо в името на Аллах, Той не оставя такива хора излъгани. Бера ибн Малик е един от тях.⁵⁵ Когато в боя мюсюлманите бивали подложени на масирани атаки от страна на вражеските сили, те се обръщали към Бера ибн Малик и го карали да се закълне, че мюсюлманите ще извоюват победа. Той се заклевал и мюсюлманите побеждавали.⁵⁶ Така че взимащата ръка може да е ръката и на такъв човек.

Един от сподвижниците на име Саубан бил крайно беден. Въпреки това Пратеника на Аллах му препоръчал да не иска милостиня от никого. От този миг нататък той не поискал нищо от никого. До такава степен се придържал към препоръката на Пророка, че когато изпускал камшика си, яздейки своята камила, той слизал от животното и лично го вземал - с единственото намерение да не го поиска от друг, след което отново се качвал да язди.⁵⁷ Понякога е възможно и на такъв човек да се даде милостиня. Такова подаяние е сякаш на човек му се у явил образът на Джибрил и той да му е дал нещо. В никакъв случай такива личности не заемат по-ниско положение от даващите. От хадис, предаден от нашата майка, достопочтената Аиша научаваме, че преди да стигне до нечии човешки ръце, милостинята, без значение каква е тя, най-напред се поема от Всевишния, след което се предава на нуждаещия се лично от Него.⁵⁸

Поучения

Пратеника на Аллах е отправил следните поучения към нас: "Бъдете винаги достойни. Не унижавайте и не накърнявайте своето достойнство, просейки. Както като личности, така и като държава, никога не изпадайте в положение на "взимаща ръка", стремете се да бъдете в положение на "даваща ръка". Така ще бъдете на висота и ще съхраните честта си. Не забравяйте, че стоящият на висота винаги раздава и изпитва сигурност, а намиращият се отдолу взима с притеснение и живее в притеснение. Вие бъдете господстваща ръка, а не - подчинена. Ако бъдете на върха, ще бъдете господстваща ръка."

Между държавнически критерии

Този хадис същевременно е и основен критерий за нас, що се отнася до междудържавните отношения. Ако ние успеем да бъдем ръка с високо положение, и за нас ще бъде отредено място между балансиращите сили. Така народът ни, който е експлоатиран от великите сили, ще намери възможност да се съвземе и ще намери спасение. В противен случай няма да успее да се избави от положението си на общество от експлоатирани и унижавани хора. В съвремието ни общата картина е наситена с най-ярки доказателства на нашите думи. Великите сили си възвръщат няколкото трохи, които са дали само привидно, изсмуквайки кръвта на народите, експлоатирайки ги до краен предел и ние днес търпим тази зла участ, и бидейки в положение на "взимаща ръка" и безпомощни, преглъщаме тази горчивина. В такъв случай онова, което ни се полага и като индивиди, и като нация, е да дадем всичко от себе си, за да постигнем това, което чака от нас ислямският свят, а в определен смисъл и цялото човечество.

И в този случай кой знае още колко идеи е вложил Пратеника на Аллах в своите лаконични и благозвучни думи, които се опитахме да разтълкуваме.

12. Три групи, към които Всевишния няма да бъде благосклонен

Имам Муслим предава следния хадис: "С три групи хора Аллах не проговаря в Сетния ден, не ги поглежда и не ги пречиства. За тях има болезнено мъчение: който върви, влачейки дрехата си; който изтъква сторената от него добрина, и който се опитва да продаде своята стока, лъжейки за качеството й."⁵⁹

Интерпретацията е само начин да се разбере смисълът.

Цитираният текст е кратка интерпретация на оригиналния текст на хадиса. Преводът е само начин да се предаде смисълът. Чрез средствата и нормите на превода се търси смисълът, който обаче все си остава неуловим. Онези, които са търсели истината на Корана в неговите преводи, са изпадали в голяма заблуда. Защото в низпослания от Аллах вариант на Корана се съдържа чудо. В интерпретиран вариант той е сякаш съдържание, лишено от блясък и полифонизъм. Затова основното значение на Корана и хадисите трябва да се търси в оригиналите им. Следователно тук накратко ще се спрем на оригиналния текст на хадиса и ще се опитаме да се доближим до смисъла, който се съдържа в него. И без друго ние единствено кръжим около това послание от светлина. Молим се на Всевишния да ни дари с успех по време на духовното ни пътешествие.

В хадиса с числителното саласату (три) не се визират конкретни лица, поради което то може да се тълкува като три различни обществени групи или прослойки, или просто като три жени, или трима мъже. Също така от смисъла на това понятие - трима души или групи - може да заключите, че става въпрос за учени или невежи. Основното, на което трябва да се наблегне в случая, е, че тук не става дума за лица, а за качества, и затова смисълът на понятието не се пояснява.

Саласату е в неопределена форма. Окончанието на думата изразява неопределеност. Следователно понятието е с абстрактен и отвлечен смисъл, то не посочва конкретните субекти, които не са ясни и нямат индивидуалност. Те са нищожни и безчестни хора. До такава степен, че не заслужават дори да им се обърне внимание. Както Всевишния няма да погледне лицата им и няма да им проговори в Сетния ден, така и вие няма да се интересувате от тях и да разговаряте с тях. Познанството с подобни хора няма да има никаква стойност за вас. Това са хората, които са претърпели не физическа, а морална загуба и съвестта им е смазана от самата им плът. В сърцата им няма и зрънце способност, която да ги отведе към възвишеното. Такива хора постоянно потъват в бездната на порока...

Непосредствено след числителното три са употребени три глагола във форма на сегашно и бъдеще време. Тези три глагола рисуват мрачна картина, на фона на която са изброени трите групи хора. Още щом се спомене думата три, човек се чувства, сякаш чрез нея завесата пред очите му пада и той наблюдава трагичния край на тези три групи лица.

Три вида лишения

Лишаване от разговор с Всевишния

Глаголът проговаря в началото на изречението ля юкаллимухумуллаху... е употребен в сегашно време (фиил-и мудари'). От своя страна, фиил-и мудари' е близък по значение до бъдеще време на глагола. Човек, който притежава вродено качество да бъде събеседник на Аллах, ще е лишен от възможността да разговаря с Него. Още в първото изречение се загатва за нещастието. В сура 55 от Корана Аллах казва, че е дал словото като благо на човека, но тук се изтъква, че ще има и хора, които ще бъдат лишени от разговор с Него. А всъщност способността на човека да говори е свидетелство, че словото е от Твореца. Човекът, който всъщност владее словото и така доказва, че това е дар от Всевишния, ще изпадне в такава ситуация, че Той няма да иска да разговаря с него.

Съществува ли по-голямо мъчение от това, в деня, в който индивидът ще изпитва нужда да разговаря с някого и да сподели мъката си, думите му да не бъдат изслушани? Той ще моли за помощ и ще се измъчва. Но единственият, Който ще има властта да му помогне в този ден, няма да го изслуша. Ето как е описана в Корана тази картина: "Ще рече: "Бъдете там презрени и не говорете с Мен!" (23: 108). Защото вие говорихте на земята... Там трябваше да спечелите дружелюбието на Аллах. Но вие не успяхте да Го доближите. И в днешния ден Той също няма да ви ощастливи с дружелюбието Си.

Лишаване от погледа на Всевишния

Втората картина се описва със следното изречение: уала янзуру илайхим "Аллах не ще ги погледне." В деня, в който най-много ще се нуждаят от милостив поглед, Аллах със сигурност няма да ги погледне с милосърдие. В този ден прекрасните лица на едни ще преливат от радост, а други ще бъдат намръщени и сърдити. Няма съмнение, че Всевишния не ще погледне с милосърдие именно хората от втората група.

Когато всеки ще бъде извикан с името си, когато по някакъв повод едни ще намерят спасение, колко трагично и колко нещастно ще бъде положението на хората, които няма да бъдат погледнати.

Веднъж за наказание Пратеника на Аллах временно престанал да се среща с Кааб ибн Малик. Това дълбоко натъжило както Кааб, така и останалите.⁶⁰ Но хората, за които се споменава в хадиса, ще заслужат подобно отношение завинаги. О, Господи! Дори и Адът не може да е по-страшен. Колко сурово наказание и колко злополучен край е това - човек даже и за миг да не бъде погледнат от своя Създател, Чието милосърдие е безбрежно.

Какво можем да кажем? Хората ще получат единствено онова, което заслужават. Благодетелните ще видят милосърдие, а злосторниците - зло.

Лишаване от пречистване

Трето, казва се: уала юзаккихим "и не ги пречиства."

Хората още тук трябва да се пречистят и така да се явят в отвъдното. Пречистването става в земния живот. А в Сетния ден единствено Адът може да пречисти човека. Затова Всевишния няма да ги пречисти.

Хората само веднъж излизат на арената на изпитанията и само веднъж имат шанс да спечелят. Който използва правомерно своя шанс, той ще спечели, а който го пренебрегне, ще бъде от губещите. Трета възможност не съществува.

В този Ден духът, съвестта, благодатта, получена от Аллах, тайните, скритото, спотаеното, чувствата на човека ще бъдат сломени подобно на изтощеното от болести тяло на пророка Еюб и горкият човек, виждайки своето окаяно състояние, ще се надява да бъде пречистен. Но хората от тези три групи няма да бъдат пречистени от Всевишния.

Краят: сурово мъчение

Ето какъв край очаква подобни хора: "За тях има болезнено мъчение." Още след първата им крачка те ще срещнат сурово мъчение, твърде тежко и болезнено. Тези хора ще бъдат низвергнати в бездната на суровото мъчение и недрата й ще ги изсмукат...

Кои са тези три групи, които ще бъдат сполетени от такъв злощастен край? Кои са хората, с които Аллах не ще разговаря, не ще ги погледне и не ще ги пречисти? Кого очаква болезнено мъчение?

Който прочете хадиса дотук, очаква продължението му с изострен интерес. Той още повече концентрира вниманието си и се опитва да вникне в смисъла на текста, за да научи кои са тези три групи. В продължението на хадиса Пратеника на Аллах казва: "Онзи, който върви, влачейки дрехата си." С това се загатва за високомерие и надменност.

В историческите паметници на гърците и римляните виждате изображения на хора с дълги до земята дрехи. Това се забелязва още по-ясно във филмите за тези народи. Но важното в случая не е дължината на дрехата, а демонстрирането на високомерие и надменност с подобно поведение. В хадиса се има предвид именно това.

Високомерие и надменност

В редица коранични знамения, както и в хадисите, подробно се разказва за това, колко голяма злочестина са високомерието и надменността и �