Да, Всевишният знае как ние ще постъпим на този свят, но въпреки това ни е изпратил на изпитание - дали ние ще успеем да изпълним поставените ни задължения и да развием своите способности и таланти. Да, когато Той ни създавал, ни е създал като рудни залежи. Като бакър, като въглища, като желязо, злато или сребро.

Всичко това го е създал Той, нашият Създател. Подобно на изкусния майстор, който притежавайки естетически и художествени способности, се стреми да прояви таланта си и да бъде забелязан, така и Всевишният има много произведения, които отразяват Неговото величие. Показвайки тези разнообразни произведения на хората, Той е открил пред нас галерия и ни е показал тайните красоти.

Изразено още по-ясно, сравнете как се отразява в залежите с въглища, при желязото, златото или среброто и как след това с намесата на човека се проявява като чисто злато, сребро или обработено желязо. Той проявява своето величие във всички степени, като ни напомня, че може да превърне въглищата в елмаз и по този начин ни дава възможност да го опознаем по-добре. Да, Той е Създателят на всичко.

В резултат на Неговите деяния хората се пречистват духовно и стават достойни да спечелят Рая. Тоест минералите стават злато, елмази и сребро. Във връзка с това Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява в един свещен хадис: "Хората са като рудни залежи. Този, който е бил благочестив в епохата на невежеството, е благочестив и в епохата на Исляма." Тоест почтеният, уважаван в епохата на езичество Хз. Юмер и в епохата на Исляма си остава достойния, разумен, благодушен, величествен и приветлив Юмер. За едните - твърд и суров, каращ да направят, каквото пожелае, за други - прекланящ крилата на скромността си чак до земя, до краката на хората, но към неверниците и грешниците непреклонен и несломим Юмер! Какъвто е бил в епохата на невежеството, такъв е останал и в епохата на Исляма. Затова, когато ние видим енергични, предприемчиви хора, ние се надяваме те да станат мюсюлмани. Защото уважаваните и ценните в езичеството ще бъдат такива и в епохата на Исляма.

Ислямът разлежда човека като минерал. Обработва го, усъвършенства го и го прави като чисто злато. Сахабетата (сподвижниците на Пратеника) бяха станали от чисто злато. Следващите започнаха да губят ценност и карати. 22-ри, после 21, 20, 18, 17, 15. В двадесети век някои мюсюлмани стигнаха и с 1 карат. Да, нашият век е век на толкова много сгурия и подправени неща!...

И така, ние сме изпратени на този свят на изпит, за да можем да се пречистим. Всевишният знае как ние ще постъпим, но въпреки това ни изпитва. Той не прави това, за да научи нещо неизвестно за Него. Той ни изпитва чрез самите нас. Или, по-точно, ние сами се подлагаме на изпит.

Да, когато ние проявим усърдие и старание по пътя на пречистването, когато се постараем да станем желязо (ако в нас има такива залежи) или да станем злато. Да, когато ние проявим усърдие, ще станем причина знанието на Всевишния да се прояви и в нас. По този начим, изпитвайки себе си, с нашите дела и положение ще се въздигнем при Създателя ни. Така, както е повелено в Свещения Коран: "В този ден ще запечатаме устата им и ще Ни говорят ръцете им, и ще свидетелстват краката им какво са придобили." Ако и ти си осъзнал това, вероятно си разбрал, че си изпитван със самия себе си. Всевишният Аллах не те изпитва, за да разбере положението ти. Напротив, Той те показва на теб и те изпитва чрез самия теб.

Истината е известна само на Него.