Винаги е по-лесно да се докаже, отколкото да се отрече съществуването на дадено нещо. Наличието на определен сорт ябълки на земното кълбо може да се докаже, като се посочи един-единствен плод от този сорт. А онзи, който твърди, че такъв сорт не съществува, трябва да обиколи цялата планета и дори цялата вселена, за да намери доказателство, с което да подкрепи своето твърдение. А изпълнението на подобна задача е трудно до невъзможност. Ето защо може да се твърди, че не е възможно да се докаже несъществуването на нещо...

Двама доказващи са за предпочитане пред хиляди отричащи. Ако двама души са единни в твърдението си за дадена истина, нейното отричане от хиляди ограничени хора, които гледат нещата през собствените си тесни прозорци, няма никаква стойност.

Ако 999 врати на един дворец са отворени и само една-единствена е затворена, никой не може да твърди, че не е възможно да се влезе вътре. Отричащият настоятелно ще сочи за доказателство тази постоянно затворена врата. Неговият и на подобните нему душевен свят е затворен поради спусната завеса пред очите им!... За мюслюманина не съществува затворена врата. Стига само да не си затваря очите! Впрочем останалите 999 врати са отворени, и то широко, за всички... Да се спрем накратко на въпроса за онази затворена врата и върху някои доводи, свързани с нея: