Макар че не познаваме същността на душата, в съществуването на която никой не се съмнява, нейното и на нейните функции предопределение да управлява тялото ни е един от доводите, които сочат съществуването на Дженабъ-Хак (Всевишния Аллах). Душата е драгоценност, тя представлява Света на зааповедите и е изпратена в нашия свят единствено за осигуряване на напредък и за усъвършенстване на човека. Тъй като въпросът за въздействието на мъдростта върху резултата е извън пределите на нашата тема, ще се ограничим само с факта, който доказва нейното съществуване. Да, душата, която няма нищо общо с материалния свят и с въпроса за неговата същност, безспорно е изпратена тук от един друг свят с предназначение за доусъвършенстването й в нашия свят и провеждането на тази задача по определен план е без съмнение едно от най-важните доказателства за съществуването на Всевишния Аллах

От друга страна, вътрешните догадки у човека, обръщението към Аллах без никакви видими причини и повтарянето милиони пъти на този факт е безспорен довод, че съвестта, която е дадена на човека по рождение и е един от най-важните поводи за търсенето на Аллах, е влюбена до обоготворяване в Него и с цялото си същество е в допир с Него. Впрочем съвестта не е ли един от неоспоримите свидетели на “Елест Безми”?³ И ето че тя, съвестта, подтикната от уважение и необходимост поради това свидетелстване, произнася с уважение признанието: “Аллах съществува.”