Всеки обича доброто и красивото, чувства отвращение към злото и грозното. Такава е очевидната истина. Обратното не е минавало през мисълта дори на никого. Това идва да докаже, че тези чувства, склонността към благонравието и добрите дела, избягването на безнравствените, неетични постъпки, отвращението, което предизвикват лошите дела, идват да докажат, че човек обича този, който ръководи системата, забраняваща лошите и внушаваща добрите дела. Няма никакво съмнение, че той не е никой друг освен Всемилостивият и Милосърдният Аллах.

Религиите са исторически свидетели, че човечеството не е прекарало нито един период без вяра. Почти през всички периоди то е почитало някаква религия, колкото суеверна и смешна да е била тя. Вярването е вътрешна потребност за човека. Това е в неговия нрав и характер. Силата, която е внушавала на човека необходимостта от вяра и добронравие, не е никой друг освен самият Аллах, Всемилостивият и Милосърдният.